На 1
юли почина известният атонски подвижник, ученик на стареца Йосиф Исихаст,
схимонах Йосиф Ватопедски (1921-2009).
Старецът Йосиф е роден на остров Кипър в
многодетно селско семейство. Неговата майка родила дете в седмия месец от
бременността, в деня на паметта на светите безсребърници. Отначало мислела, че
детето е мъртво, но то оживяло по чудесен начин.
Дванайсет години младият монах прекарал
в послушание при стареца Йосиф Исихаст.
Бъдещият старец започнал своя монашески
път на 16-годишна възраст. Негов духовен отец станал великият старец Йосиф
Исихаст. Дванайсет години младият монах се намирал в послушание при стареца
Йосиф до блажената кончина на последния през 1959 г. Това ученичество оставило
дълбока следа в душата на монаха. Подвизавайки се под ръководството на такъв
старец, Йосиф Ватопедски и сам израснал като духовен наставник.
През 1989 г., по решение на Свещения
Кинотис на Света гора Атон и с благословение на Вселенския Патриарх, на отец
Йосиф било поверено външното и вътрешното възстановяване на манастира Ватопед –
вторият по ред от атонските обители. С трудовете на стареца Йосиф и неговите
духовни чеда Ватопедската обител за кратко време била възстановена от
развалините.
Час и половина след смъртта на стареца
Йосиф се извършило чудо: когато монасите за последен път открили лицето на
стареца, всички станали свидетели на блажената усмивка, явила се на устните на
подвижника. Починалият се усмихнал и с това „на дело показал свидетелство за
общото възкресение”, по думите на настоятеля на Ватопед архимандрит Ефрем.
Съвременници
свидетелстват за стареца:
Монах Йосиф Дионисиатски: „Благодарение
на отец манастирът Ватопед се напълни с монаси и се превърна в духовна
оранжерия”.
Архимандрит Ефрем, игумен на манастира
Ватопед: „Блаженият достигнал висока степен на любов към Бога и ближния. Пред
онези, които не го познавали, възниквал въпросът: как неграмотен човек е успял
да напише шестнайсет книги на духовни теми? Отговорът е прост – по Божията
благодат, произлизаща от събитието на Петдесетница. Така, както неграмотните
Христови рибари възродили и преобразили вселената”.
„Всеки път, когато блаженият старец
пристъпвал към Причастие, от очите му се изливали реки от сълзи. Нито веднъж не
се причастявал без сълзи. Със сърцето си постоянно духовно усещал любовта на
Божията Майка, Която така силно обичал. И плачел всеки път, щом чуел Нейното
име”.
„Старецът извършвал пламенни молитви за
целия страдащ свят. Той се молел не само за познати и непознати, но и за своите
клеветници. Една сутрин го видях силно изнурен, очите му бяха пълни със сълзи.
Тогава го попитах: „Старче, какво става, защо си така изнурен?” А той отговори:
„Чедо, тази вечер се молих часове наред. Силно оплаквах този, който ме клевети.
Молех Бога да просвети и да спаси душата му”.
Архимандрит Елисей, игумен на манастира
Симонопетра: „Старецът Йосиф беше мерило, еталон за Света гора, той беше воден
от желанието да види всеки монах обичащ Бога. Всяка среща със стареца беше духовен
опит”.
Да почетем светлата памет на стареца,
като си припомним неговите духовни наставления:
Не
огорчавай никого
·
„Ако искаш да се молиш както
подобава, не огорчавай никого, иначе напразно ще се молиш”.
·
„Ако не искаш да отпаднеш от
Божията любов, никога не прави така, че твоят брат да заспи, чувствайки се
обиден от теб, или ти сам да заспиваш, чувствайки се обиден от него”.
·
„Ако държиш зло против
някого, помоли се за него и с това ще прекратиш движението на страстта, защото
молитвата прогонва тъгата. А ако друг държи зло против теб, прояви милост към
него и се смири пред него, постарай се да го спечелиш за приятел. С това ще го
освободиш от страстта”.
Смисълът
на живота
·
„Има един смисъл на живота
на земята, макар и всички всевъзможни безумни теории да се стремят да го
унищожат: това е изпълнението на Христовите заповеди”.
Гневът
е сянка на егоизма
·
„Причините, предизвикващи
страстта на гнева, са многобройни, но сходни помежду си и зависят една от
друга, тъй като ги свързва користолюбието и себелюбието. Където тържествува
гибелният егоизъм, там неизбежно присъства и неговата сянка – гневът”.
·
„Защо възниква гневът?
Защото по пътя на себелюбието възникват препятствия”.
Когато
търпиш безчестие
·
„Този, който търпи
безчестие, макар и да може да отговори на него, се избавя от грехове. За своето
търпение той получава от Бога утешение, тъй като Му е повярвал”.
·
„Когато почувстваш печал или
болка от това, че някой те е оскърбил или засрамил, знай, че си получил голяма
полза от това, защото тщеславието е излязло от теб”.
·
„Говори с кротост и Бог няма
да допусне да те обиждат и унижават. Ако постъпваш с всички, воден от любов,
тогава и другите ще се отнасят с теб като с приятел. Избягвай да се изтъкваш
пред другите и, по Божи Промисъл, няма да се препънеш в нищо. Ако с вяра предадеш
всичко в ръцете на Промисъла, няма да паднеш в изкушение”.
Скърби
и болести
·
„Както нощта сменя деня, а
зимата – лятото, така и тщеславието и сластолюбието се сменят със скърби и
болести или в настоящето, или в бъдещето”.
·
„Както лекарят предписва на
болните горчиво лекарство за тяхното лечение, така и Божественият Промисъл допуска
мъчителни скърби на злонравните и сластолюбивите”.
·
„Нека всяко неволно
страдание ти бъде повод да помниш Бога, и винаги ще имаш повод за покаяние”.
·
„Лекуващите тялото не дават
едно и също лекарство на всички. Така и Бог, изцеляващ болестите на душата,
знае не само един вид лечение, който да подхожда на всички, но за всяка болест
прилага подходящото за нея лекарство, спомагащо за оздравяването”.
Изкушения
·
„Всичко, което нарушава
спокойствието и равното протичане на нашия живот, се нарича изкушение”.
·
„Във време на благополучие и
богатство се придобиват много приятели. Във време на изкушение ще намериш ли
поне един?”
·
„Ние сме склонни да
обясняваме по своему всичко, което става с нас,. Но на колко изпитания трябва
да се подложим, това знае само Бог, Който ни ги допуска”.
·
„Ние, бидейки християни,
всеки ден се стремим да изпълняваме нашите християнски задължения, но колкото и
голямо да е нашето старание, въпреки това някъде правим погрешна стъпка, тъй
като безпогрешен път не съществува... Обикновено нашето покаяние бива непълно,
недостатъчно, за да изглади нашата вина и, значи, остават неизплатени дългове. Те
остават неизвестни на нашето собствено разсъждение, но Божието правосъдие с
точност ги знае. Какво трябва да правим тогава? Ако не можем да принесем
подобаващо покаяние тук, ни очаква бъдещо осъждане и смърт, и така се лишаваме
от спасение. За да не се случи това, Божествената воля промислително ни изпраща
наказание, тоест „примирителна скръб”, неволен, причиняващ душевна болка
случай, който по тежест съответства на количеството грешки, и така става
„изплащане на дълга”. И така, изкушаваният човек не бива да се смущава и да
роптае за нищо, тъй като той изплаща дълговете на собственото си нехайство или
зложелателство”.
·
„Съществуват и изкушения,
придобити чрез общуване и участие в чужди изкушения. Това участие може да бъде
от възходящ и от низходящ тип. Например, обиждащият участва в изкушенията на
обиждания, клеветникът – на оклеветения, обвиняващият – в изкушенията на обвинявания
и така нататък – това е участие от низходящ тип”.
·
„Възходящ тип участие – това
е, когато духовните отци чрез своята молитва поемат изкушенията на своите
духовни чеда и изобщо на всички, за които се молят. Има и големи изкушения –
такива, на каквито са били подложени светите Апостоли и Сам Христос, взел на
Себе Си греховете на целия свят”.
Покаяние
·
„В периода, в който живеех с
нашия вечнопаметен старец Йосиф Исихаст, аз допуснах някаква грешка поради
незнание, и той ми наложи епитимия – да измина пеша изморителен и дълъг път.
Когато го попитах каква е целта на тази епитимия, той със скръб ми отговори: „Заедно
с покаянието трябва да понесем и деятелно злострадание, за да загладим вината,
иначе срещу нас, по Божи Промисъл, ще се обърне неволно наказание и възможно е
то да бъде много по-тежко и болезнено, затова ние го предотвратяваме с
доброволно удвояване на покаянието, и така равновесието се възстановява”.
·
„Веднъж на гробището срещнах
една благочестива жена на преклонна възраст, която с печален вид седеше при
един от гробовете. Осмелих се да попитам каква е причината за нейната скърб и
тя отговори: „Ах, отче мой, колко неразумно прекарах живота си! Ако в младите
си години бях мислила за неизбежната старост, чието безобразие се срамувам да
погледна в огледалото, то не бих извършила толкова безразсъдни постъпки!” Не
бих водила толкова разгулен живот, поради която и сама потънах във водовъртежа
на греха, и други въвлякох в него. И не бих станала такава жалка жертва на
алчността, ако навреме бях осъзнала, че в действителност ми принадлежи само
това място сред гробовете, което сега безмълвно наблюдавам...”. Искрено бях
развълнуван и се зарадвах за тази печална жена, която към края на живота си бе
успяла да намери истинско разбиране за смисъла на човешкия живот...”.
·
„Виждането на своите грехове
е голям дар от Бога, превъзхождащ всякакви високи съзерцания. Когато ние
осъзнаваме своята вътрешна тъмнина, когато ни се открива цялото безобразие и
отвратителност на греха, тогава и Божествената благодат подава помощ и ни
удостоява със своето утешение”.
Духовни
дарове
·
Духовните дарове са дарове
на Самия Свети Дух. Някои от тях изглеждат по-големи, други по-малки, но всички
те се дават заради нуждите на Църквата и се проявяват всеки път, в зависимост
от обстоятелствата, за полза на вярващите”.
·
„На силните във вярата се
подава дар на изцеление, докато на внимателните по отношение на съвестта –
пророчество”.
·
„Най-простите по характер,
които бихме могли да причислим към духовните младенци, винаги изобилстват с
дарования”.
·
„Тъй като нашите отци смятат,
че разсъждението „превъзхожда всички добродетели”, то няма да сгрешим, ако го
поставим на първо място като най-превъзходен дар. Разсъждението – това е
разумно и безпогрешно съждение за понятията и нещата, което се съобразява с
времето, средствата, мястото и обстоятелствата и служи за назидание.
Разсъждението – това е предвиждане на възможните последствия, за да се избегне
бъдещата вреда; то е разновидност на проницателността, посредством която
здравият ум предугажда бъдещите събития”.
·
Ако например няколко души
вършат един и същи грях, то в светлината на разсъждението разликата между тях е
очевидна. Разсъждението е онази сол, с която подправят храната и я предпазват
от разваляне. Четирима вкусили храна преди установеното време или повече от
необходимото. Първият ял, защото бил гладен, вторият изпълнявал предписанието
на лекаря, третият ял, защото му харесала храната и бил победен от желанието, а
на четвъртия просто му харесвало да води своеволен и невъздържан живот. Как
могат в този случай и четиримата да бъдат съдени еднакво?”
Материала
подготви: Олга
Рожньова
Превод:
Татяна
Филева
Източник: http://www.pravoslavie.ru/
